Новини

Концепцията за използване на ротиращи инструменти за рязане на твърди материали, като например гранит, е на поне 6000 години. Още 25 000 г. пр.н.е. нашите предци са използвали ръчни свредла, за да режат черупки, без да ги чупят. Тези инструменти обикновено са били изработени от кремък и са се притискали към предмета, който трябва да бъде пробит, след което са се въртели напред-назад с ниска скорост и относително висок въртящ момент. Мощните съвременни наконечници са издигнали принципа на променливата скорост и високия въртящ момент, за да позволят прецизни разрези в много по-твърди материали като цирконий.

Това проучване още веднъж подчертава, че пациентите, които не посещават редовно контролни прегледи след поставяне на имплантно-протетичното възстановяване са изложени на много висок риск от периимплантни заболявания и по-специално от периимплантит; въз основа на тези данни се препоръчват поне две контролни посещения годишно.

Борбата за пародонтално компрометирани зъби и следователно запазването на тези зъби обикновено се изплаща на пациентите и от финансова гледна точка и обикновено е по-евтино от екстракцията и последващата имплантация.

Пациентите с ревматоиден артрит са изложени на значително по-висок риск от пародонтит, като този риск се увеличава допълнително при пациенти с активен ревматоиден артрит.

Почистването на междузъбните пространства с помощта на конци за зъби или интердентални четки значително намалява натрупването на плака в междузъбните пространства и в дългосрочен план води дори до намаляване на загубата на зъби.

Запознайте се със сложността на грижата за зъбните импланти: тази научно обоснована статия обобщава ключовите аспекти на диагностика, орална хигиена и експертните стратегии за ефективно управление на мукозита и периимплантита.

Нехирургичното пародонтално лечение може да намали дългосрочно нивата на кръвната захар (HbA1c) при диабетици тип 2 с 0,3% и този ефект се запазва дори шест месеца след лечението.

Нелекуваните пародонтални заболявания при родителите могат да повлияят отрицателно върху развитието на оралната микробиома на техните деца и да насърчи развитието на дисбиотична орална микробиома.

Формата на короната върху импланта оказва значително влияние върху това колко добре може да се поддържа орална хигиена в домашни условия, а вдлъбнатите форми на короната изглеждат по-лесни за почистване; също така изглежда, че долната страна на короната върху импланта в зоната на молара е най-лесна за достъп с конец за зъби.

Факторите, които могат да бъдат категоризирани като лош начин на живот и предимно комбинация от тях, значително увеличава дела на остатъчните дълбочини на сондиране ≥ 6 mm и значително намалява вероятността за постигане на желания резултат от лечението при пациенти с пародонтит след нехирургично пародонтално лечение (етап 1 и 2 на лечение).

Често използваните дефиниции за успешно пародонтално лечение са изключително трудни за постигане, но въпреки това са свързани с по-ниска степен на загуба на зъби. Въпреки това, степента на загуба на зъби при пациенти, които редовно посещават сесии за поддържащо пародонтално лечение, обикновено е много ниска.

Натрупването на биофилм е основният етиологичен фактор в развитието на периимплантни заболявания; Следователно контролът на плаката и поддържащата терапия са от решаващо значение за предотвратяване на периимплантни заболявания.

В напреднала възраст загубата на зъби води до значително намален социален живот, докато поддържането на минимум 20 зъба има обратен ефект и води до значително подобрение и по-чести социални взаимодействия.

В това проучване нехирургичното лечение на периимплантит е било успешно само в 25% от случаите и е било неблагоприятно повлияно от медицинска история, включваща пародонтит и тютюнопушене, неподходяща орална хигиена и широк диаметър на импланта.

Предотвратяването на периимплантни заболявания е най-доброто лечение и периимплантните меки тъкани могат да играят решаваща роля тук; поради тази причина екипът трябва да обсъди дали има нужда от лечение при пациенти с липса на кератинизирана лигавица (т.е. < 2 mm ширина).

Много висок процент от пациентите имат положителен опит от лечението с импланти и повечето са много доволни от резултата; въпреки това често срещаните критики са разходите за лечение и способността да поддържат хигиена.

Жените, които спортуват редовно, показват значително намален риск от периодонтит и значително по-ниска степен на периодонталното заболяване.

Рехабилитацията и заместването на липсващи зъби водят до значително подобряване на качеството на живот, свързано с оралното здраве, а също така водят до подобряване на общото здраве.

Проучване, базирано на въпросник, показа, че пародонтитът значително увеличава риска от нарушено усещане за вкус и обоняние.

Пушенето и увеличената дълбочина на сондиране в млада възраст (т.е. на възраст < 20 години) са значителни рискови фактори за ранна поява на пародонтит (т.е. на възраст < 30 години).

Автоматичното миене на зъби може да има обещаващ потенциал, но все още се нуждае от повече техническо развитие за подобряване на съществуващите недостатъци по отношение на персонализирането за различни размери челюсти и позиции на зъбите, междузъбни пространства и избор на оптимално време за четкане.

Дори когато им се казва да измият зъбите си възможно най-добре, качеството на миенето сред юношите е лошо; основните слабости са почистването на палатиналните/лингвалните повърхности и цялостната техника на четкане.

Допълнителни мерки, прилагани локално или системно от пациента (напр. антисептици под формата на вода за уста или пробиотици), биха могли да имат допълнителен положителен ефект при лечението на периимплантатен мукозит.

Оптимален контрол на диабета, редовната поддържаща имплантна терапия и увеличаването на периимплантните мекотъканни дефицити се оказаха решаващи в първичната профилактика на периимплантните заболявания.

Химическите добавки за почистване на повърхността на импланта като част от нехирургичната периимплантитна терапия може да имат смисъл, но има недостиг на добре проведени проучвания с достатъчен брой пациенти и достатъчно дълъг период на проследяване, за да може наистина да препоръча конкретен метод и/или продукт.

Поради продължаващата липса на добре проведени клинични проучвания, все още не е възможно въз основа на доказателствата да се дадат ясни насоки за лечение на механично почистване като част от нехирургично лечение на периимплантит.

Електрически захранваните интердентални почистващи устройства изглежда имат сравнима ефективност с конеца за зъби при пациенти с гингивит, но в същото време имат предимството, че пациентите ги предпочитат.

Въз основа на доказателствата не е възможно да се препоръчат професионално прилагани допълнителни химични терапии при лечението на периимплантатен мукозит. Продуктите, тествани до момента, не демонстрират значителни ползи в сравнение само с дебридман.

Лечението на гингивита е не само най-ефективният вариант за предотвратяване на появата на пародонтит, но и води до намаляване на системните възпалителни маркери, като същевременно подобрява качеството на живот на пациента по отношение на оралното здраве.

Пациентите с пародонтит винаги трябва да бъдат интегрирани в поддържащо лечение, тъй като в противен случай степента на рецидив и пародонтално възпаление вероятно ще бъде много висока.

Консумацията на тютюн има траен негативен ефект върху периимплантната тъкан и води до повишен риск от развитие на периимплантит. Този отрицателен ефект продължава с години, дори след като индивидът успешно е спрял пушенето.

Винаги се стремим да подобрим денталното здраве на нашите пациенти, но наистина ли успяваме да го постигнем? Действително ли се е подобрило оралното здраве в Европа през последните няколко години/ десетилетия и наистина ли нашите пациенти губят все по-малко зъби? И ако е така, кои фактори допринасят за това?

Emdogain е продукт, който се състои от емайлови матрични протеини, извлечени от зъбни зародиши на свине. Той се използва успешно в пародонталната хирургия повече от 20 години и с правилната индикация и приложение могат да се постигнат изключителни резултати, включително частична регенерация на пародонтални дефекти.

Още през 2016 г. (Monsarrat et al. 2016) беше описана връзката между пародонтита и 57(!) системни заболявания, като най-известните сред тях са захарен диабет и сърдечно-съдови заболявания. Често тези връзки предизвикват дискусия относно необходимостта от положително сътрудничество между лекарите по дентална медицина и личните лекари, за да се подобри ранната диагностика на специфични системни заболявания.

Цервикална чувствителност на зъбите след пародонтална терапия - какво да правим? За съжаление, нехирургичната пародонтална терапия може да доведе до редица неудобства, които са източник на оплаквания от страна на пациентите. Например, по-дългия вид на зъбите и/или повишена чувствителност на оголената зъбна шийка. Проучванията показват, че около 60 до 90% от нашите пациенти страдат от цервикална чувствителност на зъбите в периода непосредствено след нехирургична пародонтална терапия. Също така една трета до една четвърт от пациентите изпитват неудобство след 4 до 8 седмици след терапията (Лин и др. 2012).

Оптималният резултат от лечението на пациенти с пародонтит е да се запазят собствените им зъби в добро състояние възможно най-дълго време. Има обаче както пациенти, така и зъби с определени характеристики, които значително затрудняват реалното постигане на тази цел!

До какъв момент имплантът и заобикалящата го тъкан могат да се определят като здрави? И в кой момент се изисква предпазливост и подходящо лечение, тъй като вече е поставена диагнозата периимплантатен мукозит?

За първи път в новата класификация на пародонталните заболявания, представена през юни 2018 г., се съдържа определение на понятието клинично пародонтално здраве (Lang & Bartold, 2018).

В статията „Правилно диагностициране на периимплантния мукозит“ са разгледани критериите за здраве на периимпланта и периимплантния мукозит. Но как да разпознаете, че състоянието на пациента вече е достигнало по-напреднал стадий - с други думи, как правилно да диагностицирате периимплантит?

Това е ситуация, която ни е добре позната: след активната фаза на лечението почти всички зъби на пациента вече не са засегнати от увеличените дълбочини на сондиране. Въпреки това все още има 1 или 2 места, където целта на лечението за съжаление не е постигната.

Много често срещан въпрос след активната фаза на пародонталната терапия е колко висок е рискът пациентът да развие отново пародонтални проблеми.

В предишен доклад беше обсъден въпрос, който пациентите често задават: „Наистина ли пародонталното лечение се отплаща?" и въз основа на наличната литература на този въпрос трябва да се отговори с категорично „Да!“. Въпреки това личното благополучие и качеството на живот, свързано с оралното здраве не са единствените въпроси - за много пациенти финансовите аспекти също са от първостепенно значение, което води до въпроса: "Наистина ли пародонталното лечение се отплаща?"