Назад към преглед
Вход
Категория
Доклади & Изследвания
Тагове
Дентален, Дентална медицина, Ноу-хау, Пациент, Лечение

Прагматичен подход за управление на
периимплантни биологични усложнения

15.03.2024

Кристина Бертл1,2
Андреас Ставрополус2,3,4,5

Въведение

Периимплантните биологични усложнения, т.е. периимплантатен мукозит или периимплантит, са често срещани след поставянето на имплант. Степента на разпространение на периимплантния мукозит и периимплантит е с широк диапазон поради непоследователност в използваните дефиниции на заболяването. Изчислено е, че почти всеки втори пациент е засегнат от периимплантатен мукозит и около всеки четвърти до пети от периимплантит (Derks & Tomasi 2015; Diaz et al. 2022; Salvi et al. 2019). Поради тези високи стойности и непрекъснато нарастващия брой имплантации (Klinge et al. 2018), диагностиката и управлението на периимплантните биологични усложнения са неразделна част от ежедневната клинична работа.

Диагноза

По време на Световния семинар за класификация на пародонталните и периимплантни заболявания и състояния през 2017 г. бяха определени диагностичните критерии за периимплантатен мукозит и периимплантит (Renvert et al. 2018). Периимплантният мукозит се дефинира като (1) наличие на възпаление около импланта (т.е. зачервяване, подуване, линия или капки кръв в рамките на 30 секунди от сондирането), но (2) без допълнителна костна загуба след първоначалното заздравяване (фигура 1 ).

Имплант в позиция 26 с периимплантатен мукозит (a–c). Дълбочината на сондиране от 5 mm (b) съответства на измерването, направено няколко седмици след поставянето на протезната реконструкция. Има кървене при сондиране (c), но рентгеновата снимка не показва допълнителна костна загуба извън очакваната при маргинално костно ремоделиране (d).
Фигура 1. Имплант в позиция 26 с периимплантатен мукозит (a–c). Дълбочината на сондиране от 5 mm (b) съответства на измерването, направено няколко седмици след поставянето на протезната реконструкция. Има кървене при сондиране (c), но рентгеновата снимка не показва допълнителна костна загуба извън очакваната при маргинално костно ремоделиране (d).

Периимплантитът се идентифицира чрез (1) признаци на възпаление, подобни на мукозит, (2) рентгенографски данни за загуба на кост след първоначалното заздравяване и (3) увеличаване на дълбочината на сондиране в сравнение с измерванията, направени малко след поставянето на протезната реконструкция (фигура 2) . При липса на предишни рентгенографии, рентгенографско костно ниво ≥ 3 mm и кървене при сондиране и дълбочина на сондиране ≥ 6 mm показват периимплантит.

Възстановяване на цяла зъбна дъга с различна степен на периимплантит при някои от имплантите. Имплантът в позиция 21 е силно засегнат с дълбочина на сондиране до 9 mm (a), кървене при сондиране и образуване на гной в периимплантния сулкус и вестибуларна фистула (b–c); рентгеновата снимка показва приблизително 50% костна загуба за импланта с периимплантит в позиция 21, докато имплантът в позиция 23 показва само ограничена костна загуба, съответстваща приблизително на това, което може да се очаква след първоначалното заздравяване за този тип импланти (d).
Фигура 2. Възстановяване на цяла зъбна дъга с различна степен на периимплантит при някои от имплантите. Имплантът в позиция 21 е силно засегнат с дълбочина на сондиране до 9 mm (a), кървене при сондиране и образуване на гной в периимплантния сулкус и вестибуларна фистула (b–c); рентгеновата снимка показва приблизително 50% костна загуба за импланта с периимплантит в позиция 21, докато имплантът в позиция 23 показва само ограничена костна загуба, съответстваща приблизително на това, което може да се очаква след първоначалното заздравяване за този тип импланти (d).

Очакваната костна загуба след първоначалното заздравяване се дължи на маргиналното костно ремоделиране и варира в зависимост от фактори като имплантна система или типа имплант. Например загуба на 1–2 mm кост обикновено се счита за „нормална“ за импланти на нивото на костта с външна връзка (фигура 2d, имплант в позиция 23).

Мнемоничен подход за високо качество на изображенията при рентгенови снимки

За постигане на последователни и сравними рентгенографии във времето без припокриване (размазване) на нишките на имплантите, може да се следва просто мнемонично правило: „дясно замъгляване, повдигане на лъча и ляво замъгляване, сваляне на лъча – RBRB/LBLB“ (вижте фигура 3, адаптирана от Schropp et al. 2012 ).

За оптимални интраорални рентгенови снимки на зъбни импланти се прилага мнемоничното правило: Ако дясната страна на импланта изглежда замъглена на периапикалната рентгенова снимка, повдигнете лъча (т.е. насочен повече към тавана) (a); ако лявата страна изглежда замъглена, свалете лъча (т.е. насочен повече към пода) (b). Това правило се прилага независимо от позицията на импланта в горната или долната челюст. Пример: размазаният образ на нишките позиции 14 и 16, особено от дясната страна, (c) беше коригиран чрез повдигане на лъча с около 15 градуса, което доведе до ясно изображение, показващо контакта между костта и импланта (d).
Фигура 3. За оптимални интраорални рентгенови снимки на зъбни импланти се прилага мнемоничното правило: Ако дясната страна на импланта изглежда замъглена на периапикалната рентгенова снимка, повдигнете лъча (т.е. насочен повече към тавана) (a); ако лявата страна изглежда замъглена, свалете лъча (т.е. насочен повече към пода) (b). Това правило се прилага независимо от позицията на импланта в горната или долната челюст. Пример: размазаният образ на нишките позиции 14 и 16, особено от дясната страна, (c) беше коригиран чрез повдигане на лъча с около 15 градуса, което доведе до ясно изображение, показващо контакта между костта и импланта (d).

Аспекти на оралната хигиена

Основният етиологичен фактор за биологичните усложнения около имплантите е оралният биофилм. Ето защо по време на лечението винаги трябва да се вземат предвид два съществени аспекта, независимо от диагнозата периимплантатен мукозит или периимплантит: (1) нивото на орална хигиена и (2) възможността за почистване на протезното възстановяване (фигура 4).

Възстановяване на цяла дъга на долна челюст със значително натрупване на плака поради лоша орална хигиена. Обърнете внимание на голямото разстояние между букалната страна на протезата и имплантите от дясната страна (бели стрелки).
Фигура 4. Възстановяване на цяла дъга на долна челюст със значително натрупване на плака поради лоша орална хигиена. Обърнете внимание на голямото разстояние между букалната страна на протезата и имплантите от дясната страна (бели стрелки).

По този начин както ежедневната орална хигиена на пациента, така и дизайнът на протезното възстановяване и позиционирането на импланта трябва да подпомагат ефективното почистване. Ако е необходимо, корекциите на съществуващата реставрация (фигура 5) и специфични инструкции за персонализирана орална хигиена са от изключителна важност (фигура 6) (Hamilton et al. 2023; Jepsen et al. 2015).

Модификация на съществуващ мост. Ако възстановяването възпрепятства адекватната орална хигиена (забележете крайната протрузия от букалната страна на молара) (a–b), една от първите стъпки на лечение трябва да бъде коригиране на протезния дизайн, за да се позволи ефективно почистване (c–d).
Фигура 5. Модификация на съществуващ мост. Ако възстановяването възпрепятства адекватната орална хигиена (забележете крайната протрузия от букалната страна на молара) (a–b), една от първите стъпки на лечение трябва да бъде коригиране на протезния дизайн, за да се позволи ефективно почистване (c–d).
Инструкции за орална хигиена. Пациентите трябва да бъдат подробно инструктирани как да почистват ефикасно имплантната реставрация. Трябва да се вземат предвид различните варианти на формата на короната в сравнение с естествените зъби. Букалната протрузия (a) може да изисква използване на единична четка за зъби в допълнение към обикновената четка за зъби (b).
Фигура 6. Инструкции за орална хигиена. Пациентите трябва да бъдат подробно инструктирани как да почистват ефикасно имплантната реставрация. Трябва да се вземат предвид различните варианти на формата на короната в сравнение с естествените зъби. Букалната протрузия (a) може да изисква използване на единична четка за зъби в допълнение към обикновената четка за зъби (b).

Химичните агенти (напр. антисептици, локални антибиотици, лечение с киселини или антимикробна фотодинамична терапия) често се използват като допълнителни мерки към към механичния контрол на плаката. Въпреки това, поради липса на достатъчно данни, няма консенсус относно потенциалната полза от допълнителни химични мерки като допълнение към прилаганите от пациента мерки за контрол на плаката (Gennai et al. 2023. Ефикасност на допълнителните мерки при периимплантатен мукозит. Систематичен преглед и мета-анализ. Journal of Clinical Periodontology, 1–27.) и цялостното разрешаване на заболяването обикновено е предизвикателство за постигане без професионална намеса (Salvi & Ramseier 2015).

Управление на периимплантатен мукозит

Концепцията за лечение на периимплантатен мукозит е сравнима с лечението на гингивит. Основният подход е професионален контрол на плаката с цел механично отстраняване на биофилма, без да се променя повърхността на импланта или абатмънта. В литературата са описани различни методи, използващи механични средства: кюрети, (ултра)звукови скалери, устройства за въздушно полиране, лазерно приложение и др. със или без използването на антимикробни агенти. Понастоящем няма доказателства, че един метод превъзхожда останалите и използването на системни антибиотици не се препоръчва при лечение на периимплантатен мукозит (Dommisch et al. 2022; Gennai et al. 2023; Hallström et al. 2012). ; Herrera et al. 2023; Verket et al. 2023).

Изборът на средство зависи от клиничните обстоятелства, като например разликата между зъбен камък и мека плака. По този начин, в случаите със зъбен камък първо трябва да се използват титаниеви или пластмасови кюрети или специални накрайници за ултразвукови скалери, последвани от използването на устройство за въздушно полиране (фигура 7). В случаите само с натрупване на мека плака може да е достатъчно само въздушно полиране. Устройствата за въздушно полиране са лесни за ползвателя и пациента и са поне толкова ефективни, колкото стандартните инструменти (Schwarz et al. 2015a).

Случай на пациент с периимплантатен мукозит, лоша орална хигиена и натрупване на зъбен камък (a). В този случай е препоръчително комбинирането на различни устройства. Например за отстраняване на зъбния камък са необходими специални накрайници за ултразвукови скалери (b), докато останалия мек биофилм може да се отстрани с устройство за въздушно полиране (c–d).
Фигура 7. Случай на пациент с периимплантатен мукозит, лоша орална хигиена и натрупване на зъбен камък (a). В този случай е препоръчително комбинирането на различни устройства. Например за отстраняване на зъбния камък са необходими специални накрайници за ултразвукови скалери (b), докато останалия мек биофилм може да се отстрани с устройство за въздушно полиране (c–d).

В обобщение, нехирургичното лечение може да бъде ефективно като терапия на мукозита, което го превръща в съществена стъпка в превенцията на периимплантит. Докладите обаче показват само скромни и непредсказуеми подобрения в съответните клинични резултати и прогресията на възпалението, т.е. по отношение намаляването на кървенето при сондиране (BOP). Освен това съществува значителен риск от повторна инфекция и поради това не може да се постигне пълно излекуване във всеки един случай на периимплантатен мукозит (Herrera et al. 2023).

Управление на периимплантит

Степента на дефекта, позицията на импланта и неговото стратегическо значение определят дали даден имплант се нуждае от лечение или не. При многокомпонентно възстановяване един силно засегнат имплант може да е без значение за лечението, подобно на нелечим (безнадежден) имплант, ако загубата му не влияе неблагоприятно на протетичното възстановяване. В тези случаи е препоръчително да се обмисли експлантация в момента на диагностициране или хирургична интервенция (фигура 8).

Експлантация на силно засегнат имплант с помощта на апарат за пиезохирургия. Имплантът в позиция 43 е бил част от 4-членен мост, поддържан от 3 импланта. Поради значителната костна загуба и незначителното значение за стабилността на моста, лечението на импланта беше счетено за непрактично. Поради това беше извършена експлантация с помощта на апарат за пиезохирургия и специални накрайници (a-c), осигуряващи минимална костна загуба (d).
Фигура 8. Експлантация на силно засегнат имплант с помощта на апарат за пиезохирургия. Имплантът в позиция 43 е бил част от 4-членен мост, поддържан от 3 импланта. Поради значителната костна загуба и незначителното значение за стабилността на моста, лечението на импланта беше счетено за непрактично. Поради това беше извършена експлантация с помощта на апарат за пиезохирургия и специални накрайници (a-c), осигуряващи минимална костна загуба (d).

Лечението на периимплантит при импланти, оценени като лечими, се състои от нехирургична фаза, която често е последвана от хирургична интервенция. Нехирургичните процедури са подобни на тези, прилагани за лечение на периимплантатен мукозит. Лабораторните експерименти показват, че устройствата за въздушно полиране със субгингивални накрайници изглежда осигуряват определени предимства по отношение на отстраняването на биофилм в сравнение с ръчните или ултразвукови инструменти (Herrera et al. 2023; Moharrami et al. 2019; Ronay et al. 2017) ( фигура 9).

Случай на пациент с периимплантит. Нехирургичното лечение се извършва с помощта на супрагингивален (a-b) и субгингивален накрайник на апарат за въздушно полиране (c-d). Премахването на надстройката осигурява по-добър достъп до повърхността на импланта (d).
Фигура 9. Случай на пациент с периимплантит. Нехирургичното лечение се извършва с помощта на супрагингивален (a-b) и субгингивален накрайник на апарат за въздушно полиране (c-d). Премахването на надстройката осигурява по-добър достъп до повърхността на импланта (d).

Въпреки това, нехирургичният подход често има ограничения при достъпа до повърхността на импланта, което води до недостатъчно обеззаразяване. Това е очевидно и в клиничната практика: оздравяването след нехирургично лечение на периимплантит е по-скоро непредсказуемо. В повечето случаи се появяват рецидиви, а оздравяването настъпва само при по-малко от всеки втори случай (Ramanauskaite et al. 2021). Следователно резултатът от нехирургичното лечение трябва да се оцени след около 6 седмици, а в случаи на умерен или напреднал периимплантит трябва да се предполага необходимост от хирургична намеса.
Протетичната реставрация трябва да бъде отстранена както по време на нехирургично, така и по време на хирургично лечение, за да се подобри достъпът до повърхността на импланта. Изборът на хирургична интервенция (напр. резективна, реконструктивна или комбинирана) зависи от няколко фактора: (1) морфология на дефекта (напр. хоризонтална, дехисценция, вътрекостна или комбинирана) (фигура 10), (2) повърхност на импланта ( т.е. обърната или модифицирана/"груба") и (3) наличие или липса на достатъчно кератинизирана и прикрепена лигавица.

Морфологията на дефекта е един от параметрите, определящи вида на хирургичната интервенция. Докато периферните вътрешнокостни дефекти (a) могат да бъдат лекувани добре с реконструктивни процедури, хоризонталните костни дефекти (b) изискват по-резективен подход.
Фигура 10. Морфологията на дефекта е един от параметрите, определящи вида на хирургичната интервенция. Докато периферните вътрешнокостни дефекти (a) могат да бъдат лекувани добре с реконструктивни процедури, хоризонталните костни дефекти (b) изискват по-резективен подход.

Резективен подход (т.е. гингивектомия и/или апикално позиционирано ламбо, с/без реконтуриране на костта) трябва да се избере в случаи с предимно хоризонтална костна загуба или широки дефекти, където потенциалът за костна регенерация е ограничен (фигура 11).

Пациент, лекуван с резективен подход (a). След повдигане на ламбото се наблюдава главно хоризонтална костна загуба (b), която се преодолява чрез костно реконтуриране (c) и апикално изместено ламбо, което води до сигурен следоперативен резултат (d).
Фигура 11. Пациент, лекуван с резективен подход (a). След повдигане на ламбото се наблюдава главно хоризонтална костна загуба (b), която се преодолява чрез костно реконтуриране (c) и апикално изместено ламбо, което води до сигурен следоперативен резултат (d).

За импланти с модифицирана повърхност и в области, където костната регенерация е малко вероятна, трябва да се обмисли имплантопластика. Тази процедура включва отстраняване на нишките на импланта и изглаждане на микроструктурираната повърхност на импланта с ротиращи инструменти (фигура 12). Този подход улеснява цялостното обеззаразяване на повърхността на импланта и най-важното – подобрява следоперативния контрол на биофилма (Bertl и Stavropoulus 2021; El Chaar et al. 2020; Geremias et al. 2017). Поради липса на достатъчно клинични доказателства има противоречия относно ролята на имплантопластиката (Herrera et al. 2023; Ramanauskaite et al. 2021), но опасенията за предизвикване на възпаление от неизбежното натрупване на титанови частици и повишения риск от фрактура на импланта поради намаляване на здравината му не са доказани (Stavropoulos et al. 2019).

За импланти с модифицирана повърхност в области, където костната регенерация е ограничена, трябва да се обмисли имплантопластика. В случай с букална дехисценция, букалният аспект на модифицираната повърхност на импланта (a) претърпя имплантопластика (b–d), като околните тъкани бяха покрити, за да се минимизира замърсяването от титанови частици, като се използва марля и течен кофердам.
Фигура 12. За импланти с модифицирана повърхност в области, където костната регенерация е ограничена, трябва да се обмисли имплантопластика. В случай с букална дехисценция, букалният аспект на модифицираната повърхност на импланта (a) претърпя имплантопластика (b–d), като околните тъкани бяха покрити, за да се минимизира замърсяването от титанови частици, като се използва марля и течен кофердам.
Имплант с периферен вътрекостен дефект (a), трябва да се третира с реконструктивен подход. С помощта на апарат за пиезохирургия е взета автоложна кост за присаждане (b-c) и дефектът е покрит с колагенова мембрана (d).
Фигура 13. Имплант с периферен вътрекостен дефект (a), трябва да се третира с реконструктивен подход. С помощта на апарат за пиезохирургия е взета автоложна кост за присаждане (b-c) и дефектът е покрит с колагенова мембрана (d).

Реконструктивна процедура се препоръчва за импланти с модифицирани повърхности и вътрекостни дефекти, където потенциалът за ре-остеоинтеграция е много по-висок (Monje et al. 2023; Renvert et al. 2009). Това може да включва използването на автогенна кост, костозаместващи материали и/или мембрани (фигура 13) (Donos et al. 2023). Разбира се, реконструктивният подход налага цялостно обеззаразяване на повърхността на импланта. Както лабораторните, така и предклиничните проучвания показват, че пълното отстраняване на биофилма от повърхността на импланта не е възможно (Subramani & Wismeijer 2012). Поради това се препоръчва да се използва комбинация от механични и химични мерки за ефективно обеззаразяване, въпреки че нито един специфичен метод не може да се счита за по-добър (Ramanauskaite et al. 2023; Wilensky et al. 2023). Според няколко лабораторни проучвания устройствата за въздушно полиране са показали по-висока ефективност при отстраняване на биофилм (Francis et al. 2022; Keim et al. 2019, Sahrmann et al., 2015). Въпреки това е важно да се отбележи, че интраоперативната употреба на въздушно полиране не е по предназначение.
Антибиотиците могат да се обмислят при реконструктивни процедури, напр. с костозаместващ материал, като допълнителна мярка за хирургично лечение на периимплантит (Heitz-Mayfield & Mombelli 2014). В други случаи стандартното прилагане на антибиотици не се препоръчва като допълнителна мярка за хирургично лечение на периимплантит (Herrera et al. 2023).
И накрая, трябва да се отбележи, че при импланти с по-малко от 2 mm кератинизирана лигавица се наблюдава повишена честота на периимплантит и по-високи индекси на натрупване на плака и кървене (Ramanauskaite et al. 2022). Това подчертава, че увеличаването на кератинизираната лигавица определено трябва да се обмисли при превенция и лечение на периимплантит (фигура 14).

Имплант с недостатъчно кератинизирана лигавица от букалната страна (a). За да се увеличи ширината на кератинизираната лигавица, е поставена гингивална присадка (b), което позволява по-ефективна орална хигиена (c).
Фигура 14. Имплант с недостатъчно кератинизирана лигавица от букалната страна (a). За да се увеличи ширината на кератинизираната лигавица, е поставена гингивална присадка (b), което позволява по-ефективна орална хигиена (c).

Заключение

Мерките за лечение на периимплантни биологични усложнения са насочени към контрол на инфекцията и възпалението, подобно на гингивита и пародонтита. Въпреки че (1) лечението на периимплантния мукозит често е успешно, пълно излекуване не може да се подстигне във всеки отделен случай, (2) костната загуба прогресира по-бързо при имплантите в сравнение със зъбите, (3) нехирургичното лечение често е недостатъчно при периимплантит, (4) видът и степента на хирургичната интервенция зависи от морфологията на дефекта, повърхността на импланта и количеството периимплантна кератинизирана лигавица и (5) дългосрочният резултат от лечението на периимплантит остава до голяма степен непредсказуем.

1) Катедра по пародонтология, Дентална клиника, Факултет по медицина, Университет Зигмунд Фройд, Виена, Австрия
2) Катедра по пародонтология, болница Блекинге, Карлскруна, Швеция
3) Пародонтология, Факултет по одонтология, Университет Малмьо, Малмьо, Швеция
4) Отделение по консервативна дентална медицина и пародонтология, Университетска клиника по дентална медицина, Медицински университет във Виена, Австрия
5) Катедра по пародонтология, Факултет по дентална медицина, Бернски университет, Берн, Швейцария

Източници

  1. Bertl, K. and Stavropoulos, A. (2021) A Mini Review on Non-augmentative Surgical Therapy of Peri-Implantitis—What Is Known and What Are the Future Challenges? Front. Dent. Med. 2:659361.
  2. Derks, J., Tomasi C. (2015) Peri-implant health and disease. A systematic review of current epidemiology. J Clin Periodontol. 42(Suppl 16):S158–71. doi: 10.1111/jcpe.12334
  3. Diaz, P., Gonzalo, E., Villagra, L.J.G., Mieigimolle, B., & Suarez, M.J.(2022) What is the prevalence of peri-implantitis? A systematic review and meta-analysis. BMC Oral Health 22, 449
  4. Dommisch, H., Hoedke, D., Valles, C., Vilarrasa, J., Jepsen, S., & Pascual La Rocca, A. (2022). Efficacy of professionally administered chemical agents as an adjunctive treatment to sub-marginal instrumentation during the therapy of peri-implant mucositis. Journal of Clinical Periodontology, 1–15.
  5. Donos, N., Calciolari, E., Ghuman, M., Baccini, M., Sousa, V., & Nibali, L. (2023). The efficacy of bone reconstructive therapies in the management of peri-implantitis. A systematic review and meta-analysis. Journal of Clinical Periodontology, 50(Suppl. 26), 285–316.
  6. El Chaar E, Almogahwi M, Abdalkader K, Alshehri A, Cruz S,Ricci J. (2020) Decontamination of the Infected Implant Surface: A Scanning Electron Microscope Study. Int J Periodontics Restorative Dent 40:395-401.
  7. Francis, S., Iaculli F., Perrotti V., Piattelli A., Quaranta A. (2022) Titanium Surface Decontamination: A Systematic Review of In Vitro Comparative Studies. Int J Oral Maxillofac Implants. 37(1):76-84.
  8. Gennai, S., Bollain, J., Ambrosio, N., Marruganti, C., Graziani, F., & Figuero, E. (2023). Efficacy of adjunctive measures in peri-implant mucositis. A systematic review and meta-analysis. Journal of Clinical Periodontology, 1–27.
  9. Geremias, T.C., Montero, J.F.D., Magini, R.S., Schuldt Filho, G., de Magalhães, E.B., Jr. and Bianchini, M.A. (2017) Biofilm Analysis of Retrieved Dental Implants after Different Peri-Implantitis Treatments. Case Rep Dent 2017:8562050.
  10. Hamilton, A., A. Putra, P. Nakapaksin, P. Kamolroongwarakul, G.O Gallucci (2023) Implant prosthodontic design as a predisposing or precipitating factor for peri-implant disease: A review. Clin Implant Dent Relat Res. 25(4) 710-722
  11. Herrera, D., Berglundh, T., Schwarz, F., Chapple, I., Jepsen, S., Sculean, A., Kebschull, M., Papapanou, P. N., Tonetti, M. S., Sanz, M., & on behalf of the EFP workshop participants and methodological consultant (2023). Prevention and treatment of peri-implant diseases—The EFP S3 level clinical practice guideline. Journal of Clinical Periodontology, 1–73.
  12. Jepsen, S., T. Berglundh, R. Genco, A.M. Aass, K. Demirel, J. Derks, E. Figuero, J.L. Giovannoli, M. Goldstein, F. Lambert, A. Ortiz-Vigon, I. Polyzois, G.E. Salvi, F. Schwarz, G. Serino, C. Tomasi & N.U. Zitzmann (2015) Primary prevention of peri-implantitis: managing peri-implant mucositis. J Clin Periodontol 42 Suppl 16, S152-7.
  13. Klinge, B., M. Lundström, M. Rosén, K. Bertl, A. Klinge & A. Stavropoulos (2018) Dental Implant Quality Register-A possible tool to further improve implant treatment and outcome. Clin Oral Implants Res 29 Suppl 18, 145-151.
  14. Mahardawi, B., Jiaranuchart, S., Damrongsirirat, N., Arunjaroensuk, S., Mattheos, N., Somboonsavatdee, A., & Pimkhaokham, A. (2023). The lack of keratinized mucosa as a risk factor for peri-implantitis: a systematic review and meta-analysis. Scientific reports, 13(1), 3778.
  15. Moharrami, M., V. Perrotti, F. Iaculli, R.M. Love & A. Quaranta (2019) Effects of air abrasive decontamination on titanium surfaces: A systematic review of in vitro studies. Clin Implant Dent Relat Res 21, 398-421.
  16. Monje A., Pons R., Sculean A., Nart J., Wang H-L. (2023) Defect angle as prognostic indicator in the reconstructive therapy of peri-implantitis. Clin Implant Dent Relat Res;25(6):992‐999.
  17. Ramanauskaite A., Fretwurst T., Schwarz F. Efficacy of alternative or adjunctive measures to conventional non-surgical and surgical treatment of peri-implant mucositis and peri-implantitis: a systematic review and meta-analysis. Int J Implant Dent. 2021;7(1):112.
  18. Ramanauskaite, A., Schwarz, F., Chea, E. A. C., & Sahrmann, P. (2023). Photo−/ mechanical and physical implant surface decontamination approaches in conjunction with surgical peri-implantitis treatment: A systematic review. Journal of Clinical Periodontology, 50 (Suppl. 26), 317–335
  19. Renvert, S., G.R. Persson, F.Q. Pirih & P.M. Camargo (2018) Peri-implant health, peri-implant mucositis, and peri-implantitis: Case definitions and diagnostic considerations. J Clin Periodontol 45 Suppl 20, S278-S285.
  20. Renvert, S., I. Polyzois & R. Maguire (2009) Re-osseointegration on previously contaminated surfaces: a systematic review. Clin Oral Implants Res 20 Suppl 4, 216-227.
  21. Sahrmann, P., V. Ronay, D. Hofer, T. Attin, R.E. Jung & P.R. Schmidlin (2015) In vitro cleaning potential of three different implant debridement methods. Clin Oral Implants Res 26, 314-319.
  22. Salvi, G..E., R. Cosgarea, & A. Sculean (2019) Prevalence of Periimplant Diseases. Implant Dentistry 28, 100-102
  23. Salvi, G.E. & C.A. Ramseier (2015) Efficacy of patient-administered mechanical and/or chemical plaque control protocols in the management of peri-implant mucositis. A systematic review. J Clin Periodontol 42 Suppl 16, 187-201.
  24. Schropp, L., A. Stavropoulos, R. Spin-Neto & A. Wenzel (2012) Evaluation of the RB-RB/LB-LB mnemonic rule for recording optimally projected intraoral images of dental implants: an in vitro study. Dentomaxillofac Radiol 41, 298-304.
  25. Schwarz, F., K. Becker & S. Renvert (2015) Efficacy of air polishing for the non-surgical treatment of peri-implant diseases: a systematic review. J Clin Periodontol 42, 951-959.
  26. Schwarz, F., K. Becker & M. Sager (2015) Efficacy of professionally administered plaque removal with or without adjunctive measures for the treatment of peri-implant mucositis. A systematic review and meta-analysis. J Clin Periodontol 42 Suppl 16, S202-13.
  27. Stavropoulos, A., K. Bertl, S. Eren & K. Gotfredsen (2019) Mechanical and biological complications after implantoplasty-A systematic review. Clin Oral Implants Res 30, 833-848.
  28. Subramani, K. & D. Wismeijer (2012) Decontamination of titanium implant surface and re-osseointegration to treat peri-implantitis: a literature review. Int J Oral Maxillofac Implants 27, 1043-1054.
  29. Verket, A., Koldsland, O. C., Bunæs, D., Lie, S. A., & Romandini, M. (2023). Non-surgical therapy of peri-implant mucositis—Mechanical/physical approaches: A systematic review. Journal of Clinical Periodontology, 1–11.
  30. Wilensky, A., Shapira, L., Limones, A., & Martin, C. (2023). The efficacy of implant surface decontamination using chemicals during surgical treatment of peri-implantitis: A systematic review and meta-analysis. Journal of Clinical Periodontology, 50, 336–358.
Категория
Доклади & Изследвания
Тагове
Дентален, Дентална медицина, Ноу-хау, Пациент, Лечение

коментара