Оптимални периодонтални условия за успешна имплантация

Няма Ин без Ян

Как могат да бъдат избегнати и лекувани периимплантни инфекции? В допълнение към представените нови класификации, този въпрос беше ключов по време на EuroPerio, проведен в Амстердам през юни. В симпозиум, организиран от австрийската дентална компания W&H, Д-р Карл-Лудвиг Акерман (Филдерщат, Германия) представи своята клинична концепция, базирана на работния процес NIWOP (“Няма имплантология без пародонтология”).

Д-р Карл-Лудвиг Акерман, специалист по имплантология и пародонтология, е поставил хиляди импланти в продължение на почти 40 години. "С течение на времето натрупваш богат опит и никога не спираш да усъвършенстваш уменията си. Днес инвестирам повече време и се боря за всеки зъб. Но ако имплантите все пак се окажат необходими, подготвям пациентите си много внимателно."

Д-р Акерман започва със споменаването на сегашното разпространение на пародонтит, което засяга повече от половината от населението между 35 и 44 годишна възраст и почти две трети от 65 до 74 годишните в Германия. Пациентите с нелекуван пародонтит имат значително по-висок риск от периимплантни инфекции.^[1] Според опита на Акерман и въз основа на актуалната литература, рискът е още по-голям, ако пациентите са лекувани първоначално, но не са интегрирани в необходимата програма за последващо лечение (поддържаща пародонтална терапия, SPT).^[2] Пациенти с анамнеза за пародонтит трябва да бъдат информирани, че без подходяща грижа тяхната имплантна прогноза е относително неблагоприятна. В такива случаи Акерман говори за 10 години, като има предвид, че имплантите при пациенти, които участват в съответната програма за последваща грижа в неговата практика обикновено се радват на най-малко 20 години успех на импланта.

“Пациентите смятат, че оралната хигиена вече не е важна, когато имат поставени импланти.” Имайки това предвид, екипът на Д-р Акерман обяснява причините за заболяването на венците, инструктира ги в правилната орална хигиена и грижи за имплантните протези и извършва професионално почистване и полиране на редовни интервали. Импланти не се поставят на засегнати пациенти без предхождащо пародонтално лечение. Последващото лечение трябва да се извършва между два и шест месеца, въпреки че понастоящем няма налични клинично подкрепени препоръки. Един важен критерии е ефективността на оралната хигиена от страна на пациента. "Мануалната сръчност обикновено намалява с напредването на възрастта, което означава, че често се налага лична, наблюдавана отблизо грижа, включително лечение, съобразено с възрастта на пациента." Акерман дава редица примери с пациенти, за да илюстрира концепцията си за поетапно лечение, която му позволява да постигне дълготрайни стабилни имплантатно-протетични резултати, предполагащи добро съдействие от страна на пациента. Ако въпреки всички усилия се развие периимплантит, Акерман предпочита да отстрани засегнатите импланти на ранен етап в зависимост от морфологията на дефекта: "Имплантните възстановявания могат да приличат на естествени зъби, но се държат по различен начин." Според неговия опит, по принцип не е възможно успешно да се деконтаминират относително грубите повърхности на импланта и да се постигне дългосрочна стабилност на тъканите - въпрос, който е особено важен в естетичната зона.

По време на последвалата дискусия, водена от президента на EFP проф. Антон Скулиан (Берн, Швейцария), възникна въпросът кога зъбите трябва да бъдат екстрахирани и заменени с импланти - въпрос, на който, според Акерман, не е лесно да се отговори, защото няма наличен алгоритъм. Вместо това, решаваща е изразената мобилност (степен 3); той не счита измерването на джобовете със сонда за надежден критерии. Скулиан добави, че 20-годишен пациент с малко плака и десет или повече дълбоки джоба трябва да се третира по различен начин от 40-годишен пациент с обширна плака и зъбен камък, но само с няколко дълбоки джоба.

Убеждението на Акерман е, че пациентите с пародонтит или настояща инфекция в повечето случаи изпитват проблеми с периимплантита. "Същото се отнася и за обеззъбените пациенти. Все още не знаем кои генетични механизми водят до загуба на зъби, предизвикана от пародонтоза" - друга горещо дискутирана тема по време на EuroPerio.

1. Veitz-Keenan, A., et al.; Evid Based Dent 2017. 18 (1): 5.
2. Roccuzzo, M., et al.; Clin Oral Implants Res 2012. 23 (4): 389-395.