Ефектът на озона върху пародонтопатогенични видове

Sigrun Eick, Marius Tigan и Anton Sculean
Публикувано в: Клинични Орални Изследвания, Онлайн Фърст™, 3 Февруари 2011

Агар дифузионен тест се използва като метод за предварителна селекция. След това се извърши процес по елиминиране в среда без серум и с 25% v/v инактивиран серум. Ефектът на озона върху бактерицидните процеси в естествена среда е анализиран против Fusobacterium nucleatum, Porphyromonas gingivalis и Aggregatibacter actinomycetemcomitans. Агар дифузионният тест показа висока ефикасност на озона срещу микроорганизми, особено срещу Porphyromonas gingivalis.

Този резултат е потвърден от тестовете; по-голямата част от щамовете в концентрация от 105 са напълно елиминирани след 2 пъти по 18-s приложение на озон. Само 4 от 6-те потенциално “суперинфектиращи” видове организми (Staphylococcus aureus, Enterococcus faecalis, Enterobacter cloacae, Candida albicans) частично оцеляват.

Добавянето на топлинно инактивиран серум намалява коефициента на елиминиране от озона до 78% след приложение на 6-s и до 47% след приложение на 2 пъти по 18-s; нито един щам не е напълно унищожен след няколко приложения на озон. Бактерицидният ефект в естествен серум е засилен след прилагане на озон; няма видим ефект върху щам A. actinomycetemcomitans, за който е установено, че е напълно устойчив на бактерицидното действие на серума.

В заключение, (a) озонът има силно антибактериално действие срещу възможна поява на пародонтопатогенични микроорганизми и (b) бактерицидният ефект се намалява при наличие на серум. Озонът може да бъде допълнително приложение към механичната обработка при пациенти с пародонтит.

Връзка към публикацията www.springerlink.com