Proface* - Иновативен метод за откриване на кариеси

*Ново име за нашия победител: в бъдеще Proface ще се нарича Facelight.

Реферат

В това ин витро проучване, количествената конфокална микроскопия е използвана, за да покаже разликите в количеството остатъчна бактерия в дентина след екскавиране с различни методи. Друг параметър е обемът на кавитета след екскавиране, в сравнение с оригиналния размер на лезията. Зъбите с кариес на дентина са разделени в три групи по 20 във всяка. Кариесът е отстранен от оператор, използвайки редуциращ наконечник и кръгъл борер. В първата група е осъществено екскавиране на кавитета с помощта на флуоресценция (FACE): използвана е виолетова светлина за осветяване на обработваната зона, операторът наблюдава кавитета през високочестотен филтър и остранява оранжево-червено флуоресциращите зони. Втората група зъби е екскавирана с Кариес детектор, докато в третата група е използвано конвенционално екскавиране. След екскавиране, обемът на кавитета е измерен; пробите са тествани за бактерии с етидиев бромид и са изследвани с конфокална микроскопия в стандартни условия. Щамът е измерен количествено в условия на флуоресцентен интензитет на конфокалните изображения. Общият пиксел интензитет е значително по-нисък в FACE групата, отколкото в групата с Кариес детектор (p = 0.046) и в групата с конвенционално екскавиране (p = 0.021). Разликите в обема на кавитета, в сравнение с оригиналния размер на лезията не са статистически значими (p = 0.86, 0.35 и 0.51). В рамките на това ин витро проучване, може да се заключи, че FACE е по-ефективен в премахването на инфектиран дентин без значително да се уголеми размерът на кавитета, в сравнение с конвенционалното екскавиране и екскавиране с помощта на Кариес детектор.

PMID: 17555174 [PubMed - индекс за MEDLINE]

Реферат

Някои апарати за откриване и екскавиране на кариеси разчитат на способността на бактериите да произвеждат флуоресциращи в червено съединения. Целта на това изследване е да се проучи способността на избрани орални микроорганизми да излъчват червена флуоресценция. Streptococcus mutans, S. oralis, S. salivarius, S. sobrinus, Lactobacillus fermentans, L. casei, L. rhamnosus, Actinomyces naeslundi, A. israelii, Prevotella intermedia, и Fusobacterium nucleatum са посяти върху Columbia agar с хаемин и витамин К и са инкубирани анаеробно до 7 дни на тъмно. Образуваните бактериални колонии са наблюдавани чрез филтрирана ксенонова светлина (405 ± 20 nm) и дигитално снимани през 530-nm високопроводим филтър. Червените и зелените части на флуоресциращата колония са анализирани чрез компютърна програма и съотношението червено-зелено е изчислено. Всички колонии излъчват и червена, и зелена флуоресценция. Зелената надделява над червената част при следните видове (в низходящ ред) S. oralis, S. salivarius, S. mutans, F. nucleatum и S. sobrinus. Червената част е по-голяма при следните видове (в низходящ ред) P. intermedia, A. naeslundi, A. israelii, L. fermentans, L. rhamnosus и L. casei. Сред всички изследвани бактерии, една цветова част надделява над друга, давайки визуална представа за флуоресценция или в червено, или в зелено. Стигаме до извода, че червената флуоресценция е подходяща за откриване на бактерии, които причиняват кариеси в дентина, но не е подходяща за индикатор за наличието и развитието на стрептококи в начален кариес.

Запазена марка © 2006 S. Karger AG, Basel

Реферат

Това ин витро проучване сравнява ефективността (времето, необходимо за екскавиране и успешно премахване на бактериално заразен дентин) на Екскавиране на кариеси с помощта на флуоресценция (FACE), кариес детектор с оцветяване (CD), химично-механично екскавиране (CS) и конвенционално екскавиране (CE). Зъбите с кариес са разделени в 4 групи (n= 25). Екскавирането на кариесите се извършва от опаратор. В FACE групата, оперативното поле е осветено с виолетова светлина. Операторът преглежда зъбите през високопроводим филтър и премахва оранжево-червените флуоресциращи зони с бавна скорост на борера. В CS групата, Carisolv е приложен към кавитета, използвайки CS ръчни инструменти и се оставя да действа за 30 секунди преди да се премахне кариеса. В CD групата, кариесите са премахнати, използвайки кариес детектор и в CE групата е извършено конвенционално екскавиране чрез визуално-тактилни критерии. Записано е времето за екскавиране. Подготвени са тънки калцифицирани парченца (8 микрона), оцветени с гиемса и изследвани, използвайки микроскопия със светлина. Времето за екскавиране (средно) е значително по-кратко при FACE (3 мин., 3 сек.), в сравнение с CS (5 мин., 8 сек., p=0.015), CD (5 мин., 26 сек., p=0.003) и CE (4 мин., 2 сек., p=0.025). Хистологията показва остатъчна бактерия в значително по-малко (5/25) FACE проби, в сравнение с CS (15/25 p=0.004) и CD (12/25 p=0.037), но не чак толкова по-малко от CE (11/25 p=0.069). В заключение: резултатите от екскавиране с FACE са равни на CE и по-добри от CD и CS и изисква значително по-малко време за екскавиране.

PMID: 17024942 [PubMed - индекс за MEDLINE]

Реферат

Скорошно проучване показва, че оранжево-червената флуоресценция в кариозен дентин може да се използва за откриване на рецидивен кариес (Lennon & others, 2002). Това изследване сравнява способността на новата техника за екскавиране на кариеси с помощта на флуоресценция (FACE) с конвенционалния метод. Избрани са четиридесет екстрахирани зъби с оклузивен кариес на дентина. Зъбите бяха разполовени по продължение през средата на лезията. Измерени са дълбочината и ширината на лезията и зъбите са разпределени в две групи по 20, всяка с приблизително еднакъв размер на лезията. Половините от зъбите са сглобени и фиксирани с акрилна смола. Достъпът до кухините е подготвен с помощта на високооборотен наконечник и диамантен борер. В FACE групата, виолетовата светлина (370-420 nm) е насочена към фибро оптиката на редуциращия наконечник така, че да освети оперативната зона. Кавитетът е прегледан през 530-nm високопроводен филтър и оранжево-червените флуоресциращи зони са отстранени. В конвенционалната група е използвана проба за откриване на размекнат дентин, който е отстранен. Едната половина на всеки зъб е оцветена за бактерии чрез етидиев бромид и изследвана с конфокална микроскопия с лазерно сканиране (CLSM). Бактерии са налични в значително по-малко FACE проби (3)(p=0.037), в сравнение с конвенционалните проби (9). Може да се заключи, че новият метод е по-ефективен от конвенционалното екскавиране на кариеси.

PMID: 12877417 [PubMed - индекс за MEDLINE]

Реферат

Това проучване изследва способността на новия метод с флуоресценция да открива остатъчни кариеси ин витро. Големи кариеси са отстранени от 40 зъби с D2 кариеси. Пробите са изследвани с ултравиолетова светлина и видяни през 530-nm високопроводен филтър. Остатъчните кариеси (оранжево-червен флуоресциращ дентин) е открит във всички проби. Допълнително е отстранен дентин при половината от пробите, докато не се виждат никакви кариеси, използвайки новия метод. Половината от пробите остават необработени. Работник проверява всички проби за остатъчни кариеси чрез DIAGNOdent, визуално-тактилен преглед, и оцветяване с Caries Detector®. Наличието или липсата на остатъчни кариеси във всяка проба е установено чрез флуоресцираща оцветяваща нуклеинова киселина и конфокална микроскопия. Новият метод, Визуална флуоресценция, има най-голяма чувствителност, точност, точен резултат в проценти и прогнозни стойности от всички изпробвани методи. Новият метод има значително по-висок процент на точност, от който и да е от другите методи и много по-голяма специфичност от визуално-тактилния метод и Кариес детектора. В заключение, Визуалната флуоресценция е подобрение на съществуващите в момента средства за откриване на остатъчни кариеси.

2002;36:315-319 (DOI: 10.1159/000065956)